Планински кеклик (Alectoris graeca), повсеместно, хижа “Македония”, Мальовишки дял, над Пастра.

Яребица (Perdix perdix), в ниските части, Горно Осеново, Самоков, Костенец.

Пъдпъдък (Coturnix coturnix), по време на прелет – до значителна височина в планината, в планински плата и ливади, Боровец, Делвино, Дъбрава

Ливаден дърдавец (Crex crex), във влажни ливади в предпланините – Дупница, Самоков.

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), повсеместно, около планински реки – Рилска река, Илийна река.

Горски бекас (Scolopax rusticola), повсеместно, по време на прелет – в широколистни дъбови гори в цяла Рила.

Гълъб хралупар (Columba oenas), повсеместно в гори със стари широколистни дървета.

Гривяк (Columba palumbus), повсеместно във всички части без алпийската

Гургулица (Streptopelia turtur), в ниски предпланински полета – Белово, Костенец, Благоевград

Обикновена кукувица (Cuculus canorus), повсеместно.

Чухал (Otus scops), повсеместно в стари гори, в низините – Белчински ханове, гр.

Обикновена кукумявка (Athene noctua), повсеместно в стари сгради, хралупи до алпийската зона.

Горска ушата сова (Asio otus), повсеместно в ниските части на Рила до смесения пояс.

Горска улулица (Strix aluco), в широколистни и смесени гори, с големи хралупи до алпийската зона, Рилски манастир, Белово, Долна баня.

Козодой (Caprimulgus europaeus), повсеместно в широколистната зона на Рила.

Черен бързолет (Apus apus), повсеместно под покривите на хижи или скални корнизи, м. Добро поле, Боровец, Паничище.

Алпийски бързолет (Apus melba), във високите зони по скали и покриви на хижи (хижа „Македония”), връх Калин над Рилския манастир.

Папуняк (Upupa epops), в ниските полета и ливади.

Земеродно рибарче (Alcedo atthis), в долното течение на планинските реки до 1700 м, Скакавица, Рилска река, Благоевградска Бистрица. Въртошийка (Jynx torquilla), повсеместно навсякъде в широколистната зона.

Сив кълвач (Picus canus), в по ниските части на широколистни гори, Радуил, Белово, Церово (Благоевградско).

Черен кълвач (Dryocopus martius), в много стари гори с дебели широколистни дървета и хралупи, Костенец, Клисура, резерват „Парангалица”.

Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major), повсеместно до субалпийската зона.

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), повсеместно в по-ниските части на Рила.

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), като горния.

Зелен кълвач (Picus viridis), повсеместно навсякъде до алпийската зона.

Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Катарино – Разлог, Боровец, Радуил.

Малък пъстър кълвач (Dendrocpos minor), повсеместно до субалпийската зона.

Качулата чучулига (Galerida cristata), повсеместно в низините и предпланинската зона.

Горска чучулига (Lullula arborea), повсеместно в сухи и каменисти планински ливади и окрайнини на гори, Демирево, Белово, с. Градево.

Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris), повсеместно по почти всички покриви на хижи, заслони и скални масиви до най-високите части.

Селска лястовица (Hirundo rustica), повсеместно по сгради в ниските зони.

Червенокръста лястовица (Hirundo daurica), като горната.

Градска лястовица (Delichon urbica), повсеместно, гнезди по вили, хижи и селскостопански постройки.

Горска бъбрица (Anthus trivialis), повсеместно във и над зоната на гората.

Жълта стърчиопашка (Motacilla flava), повсеместно, особено до зоната на смесения пояс.

Бяла стърчиопашка (Motacilla alba), повсеместно из цялата планина до най-високите точки.

Славей (Luscinia megarhynchos), до широколистната зона.

Сивогуша завирушка (Prunella modularis), повсеместно до най-високите точки.

Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea), повсеместно – планински реки с мостове, скални брегове навсякъде из Рила.

Воден кос (Cinclus cinclus), всички планински реки до алпийската зона. Орехче (T.troglodytes), повсеместно из трънаци, малинови масиви и стари гори с подлес из цялата планина.

Червеногръдка (Erithacus rubecula), повсеместно.

Градинска червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus), повсеместно – дувари, хижи и скални образувания.

Домашна червеноопашка (Phoenicurus ochrurus), като горната.

Ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra), повсеместно по влажните планински ливади, резерват „Парангалица”, Самоков.

Черногушо ливадарче (Saxicola torquata), като горното.

Сиво каменарче (Oenanthe oenanthe), по скални сипеи, изоставени кариери и каменисти ливади, повсеместно до субалпийската зона.

Кос (Turdus merula), повсеместно.

Поен дрозд (Turdus philomelos), повсеместно в широколистни гори из цялата планина.

Имелов дрозд (Turdus viscivorus), в ниските зони на планината – Делвино, Долна баня, Самоковско.

Белогуш дрозд (Turdus torquatus), повсеместно в клековата зона, Малък и Голям Мечи връх, Килеро, Калин.

Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca).

Белогушо коприварче (Sylvia communis), повсеместно в ниските планински полета, осеяни с храсти.

Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), повсеместно из малинарници и гъсти храсталаци, курорт Бодрост, Марулево, Добро поле.

Елов певец (Phylloscopus collybita), повсеместно из планински сечища, обрасли с папрат и храсти.

Буков певец (Phylloscopus sibilatrix), по-рядък от горния и трудно отличим от него.

Жълтоглаво кралче (Regulus regulus), повсеместно в иглолистната зона навсякъде.

Червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus), като горното.

Дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus), повсеместно в ниските части около речни корита, гъсто обрасли с увивни растения, с. Бистрица , с Костенец.

Лъскавоглав синигер (Parus palustris), повсеместно.

Матовоглав синигер (Parus montanus), повсеместно, но по-рядко от горния.

Жалобен синигер (Parus lugubris), като горния. Боров синигер (Parus ater), повсеместно из цялата иглолистна зона на Рила.

Син синигер (Cyanistes caeruleus), повсеместно.

Голям синигер (Parus major), като горния.

Качулат синигер (Lophophanes cristatus), в иглолистния пояс на високите части на Рила.

Късопръста дърволазка (Certhia brachydactyla), в ниските части на планината, парк „Бачиново”, с. Церово, с. Бачево.

Горска дърволазка (Certhia familiaris), като горната, но достига по-нагоре в планината, курорт Бодрост, Рилски манастир, Белово.

Горска зидарка (Sitta europaea), повсеместно до смесената зона , а понякога и по нагоре, навсякъде из Рила.

Авлига (Oriolus oriolus), повсеместно в подножието на планината и в предпланинските гори около реките.

Червеногърба сврачка (Lanius collurio), повсеместно до иглолистната зона.

Черночела сврачка (Lanius minor), навсякъде в подножието на Рила.

Сврака (Pica pica), повсеместно в низините. Свраката, сивата и посевната врана и чавката са представители на сем. Вранови. Те са най-едрите представители на пойните птици. Живеят в гори, речни долини и културни ландшафти. Това са всеядни птици, които се пристрастяват към яйцата на гнездящите по земята пернати. Често се събират около сметищата в населените места в търсене на хранителни отпадъци, не се отказват и от мърша. Мъжките птици са малко по-едри от женските. В полет лесно се отличават по размери, силует и цвят на оперението. Активни са през деня. Гнездят по дървета, в скални ниши, рядко в хралупи и стари изоставени сгради. Разрешени са за лов през цялата година. Свраката (Pica pica) е изключително познат вид с характерно тяло – с черни пера и бели петнана гърдите, корема и крилете и дълга стъпаловидна опашка. Избягва гъстите и обширни горски комплекси.

Сивата врана (Corvus cornix) е широко разпространен вид. Главата, гушата, предната част на гърдите, крилете и опашката ѝ са черни. Останалата част от тялото е сива. Това, което я отличава от гарваните, са късата права опашка, по-малките размери и сивият цвят на оперението. Птицата гнезди в короните на дърветата. През зимата образува ята. Ловностопанското значение на сивата врана, както и на свраката, се определя от щетите, които нанасят на някои ловни видове птици – фазаните, яребиците, пъдпъдъците и др. гнездящи по земята видове. Те унищожават голяма част от яйцата и малките пилета.

Жълта овесарка (Emberiza citrinella), повсеместно в ниските части.

Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), като горната, но достига до 1400 м.

Сива овесарка (Miliaria calandra).

Планинска чинка (Fringilla montifringilla), повсеместно.

Гарван (Corvus corax), повсеместно из скалистите биотопи до най-високите части на планината.

Домашно врабче (Passer domesticus), повсеместно, достига до 1700 м н.в.

Обикновен скорец (Sturnus vulgaris).

Полско врабче (Passer montanus), повсеместно.

Конопарче (Acanthis cannabina), като горната.

Щиглец (Carduelis carduelis), повсеместно в низините.

Сойка (Garrulus glandarius), повсеместно.

Сокерица (Nucifraga caryocatactes), във високите части на Рила, включително и алпийската зона, Мальовица, навсякъде из НП „Рила”, резерват „Парангалица”.

Обикновена чинка (Fringilla coelebs), повсеместно из Рила. Диво канарче (Serinus serinus), в иглолистни гори и по каменисти склонове, Белово, Сапарева баня, с. Бачево.

Червенушка (Pyrrhula pyrrhula), навсякъде в смесената и иглолистната зона.

Обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra), в иглолистни гори, субалпийската и алпийската зона, клекови масиви – навсякъде, Скакавица, Мальовишки дял, резерват „Парангалица”.

Черешарка (Coccothraustes coccothraustes), повсеместно в ниските части до 1700 м н.в.

Зеленика (Carduelis chloris), повсеместно до субалпийската зона.

Елшова скатия (Carduelis spinus), повсеместно до алпийската зона

Скорецът (Sturnus vulgaris) обитава открити местности в горички. Наесен скорците се събират на огромни ята. Хранят се с насекоми и личинките им, с голи охлюви, червеи и др. Ядат узрели плодове, череши и поникнали семена. Правят гнездата си в хралупи на дърветата или под покривите на зданията. Негови неприятели са дневните и нощните грабливи птици. Когато са в ято, птиците успяват да прогонят неприятеля. Този вид е разрешен за лов от 15 август до 30 ноември.

Посевната врана (Corvus frugilegus) е с изцяло черно оперение с метален синкаво-виолетов оттенък. Целогодишно живее на ята, които през зимата стават по-многочислени. Гнезди по високите дървета.

Чавката (Corvus monedula) е най-дребният и най-широко разпространен представител на сем. Вранови. Наричат я още гарга. Оперението ѝ е изцяло матово сажденочерно, със сив тил. Гнезди по дървета, хралупи, скали или стари изоставени сгради. През зимата образува големи ята заедно с посевната врана.