РАСТИТЕЛНО РАЗНООБРАЗИЕ

Съвременният облик на биоразнообразието на Национален парк „Рила” е в резултат на последното заледяване на планината през Вюрмския период. Формиралите се различни ледникови форми на релефа създават специфични условия за живот на различните гъбни, растителни и животински видове. Застудяването през плейстоцена и особено в последната му част е причина за навлизането на студоустойчиви видове със северен произход. Това влияние е било сравнително ограничено и проявено само в най-високите части на планините. В ниските части на страната е била разпространена степната растителност. В средния планински пояс е имало горска растителност заради по-голямата влажност. Така във високите части на Рила въпреки проникването на северни елементи са се запазили и терциерната флора и фауна. Оформянето на съвременната флора е продължило след последното заледяване, особено през сравнително топлия период на Атлантика, който се характеризира с реколонизация на предишни местообитания на видове. В този период широко са се разпространили видовете бук и смърч. Рила планина притежава голям ендемизъм на видове поради специфичните условия, създадени основно заради голямата надморска височина. Благодарение на голямото разнообразие на релефа са създадени условия за голям брой екологични ниши за различни растителни и животински видове. Независимо че Рила е изградена основно от гранити и гранитогнайси, реакцията на основната скала има важна роля за разпределението на растителните и животинските видове. В парка се срещат видове както на силикатни, така и на варовити терени, макар и по-малко. Влажните местообитания поради многото течаща по „снагата” на парка вода създават разнообразни условия за влаголюбиви и водолюбиви видове.

На територията на Национален парк „Рила” са представени 60 хабитата – местообитания на индивиди от един конкретен вид или популация. По консервационна значимост те се отнасят към три групи. Разнообразието им определя важното място на парка в европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Има хабитати, които се срещат само в Рила планина. Типичен пример е рилската иглика, обитаваща местата на стопените преспи, крайпоточните брегове и торфестите места край езерата. Интересни са алпийските и бореалните ерикоидни съобщества от черен емпетрум, мечо грозде, различни видове боровинки, исландски лишей и др. Тук могат да се открият съобщества от клек, различни видове субарктични върби, картълови, оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества и др. Растителността на Национален парк „Рила” има голямо климатично, водорегулиращо, почвообразуващо и почвозащитно значение. Особено важна е горската растителност, която обогатява атмосферния въздух с кислород и създава големи възможности за рекреация, отдих, фотолов.

В Национален парк „Рила”се срещат около 1400 вида висши растения, което представлява 38,35% от флората на България. Най-красивите от тях са български и балкански ендемити (видове с ограничено географско разпространение). Общият брой на ендемичните видове е 57. Балканските ендемити са най-многобройни. Редица от тях имат широко разпространение и средообразуваща роля не само за парка, но и за други райони на България. Те участват като доминанти или субдоминанти в образуването на растителната покривка. Такива са видовете балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides), мощна власатка (Festuca valida), планински минзухар (Crocus veluchensis), българско вятърче (Jasione bulgarica), рилска теменуга (Viola orbelica), скален пелин (Anthemis orbelica), рилска класица (Alopecurus riloensis), дребнолюспест карамфил (Dianthus microlepis), балканска петлюга (Pinguicula balcanica), планинска гъжва (Sesleria comosa), миджоренско червеноглавче (Knautia midzurensis), балкански оклоп (Androsace hedraeantha), панчичева пищялка (Angelica pancicii), придатъчна паламида (Cirsium appendiculatum ), българска горчивка (Gentianella bulgarica), панчичев спореж (Senecio pancicii), бяла мура (Pinus peuce), прешленест девесил (Heracleum verticillatum), връшняк и др. Локалните ендемитиса рилска иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii) и рилски ревен (Rheum rhaponticum).

Сравнително малко са арктично-алпийските флорни елементи, локализирани в най-високите части на парка, където климатът е студен. Рудералните и плевелните елементи са малко, с най-голям дял са космополитните видове. За флората на Национален парк „Рила” от особен интерес са видовете, виреещи върху варовити терени, тъй като те имат ограничено разпространение. Варовиците са разположени като отделни петна или са вклинени като жила в силикатната скала на Средна и Северозападна Рила. Интерес представляват редица видове, липсващи по силикатните места, характерни само за варовитите терени – копиевиден многоредник (Polysticum lonchitis), зелено изтравниче (Asplenium viride), стенно изтравниче (A.ruta-muraria), влакнестоплодна рупа (Draba lasiocarpa), швейцарска боянка (Erysimum helveticum), почерняваща тлъстига (Sedum atratum), целебна раменка (Anthyllis vulneraria), полски окситропис (Oxytropis campestris). Други видове растения се развиват еднакво добре върху силикатни и варовити терени. По-разпространени между тях са алпийска ливадина (Poa alpinа), врязанолистна върба (Salix retusa), мрежолистна върба (Salix reticulata), Arenaria biflora, пълзящ иглолист (Alyssum repens), алпийско лъжичниче, изправена незабравка (Myosotis sylvatica).