Национален парк „Рила” е най-големия от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е през 1992 г. с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа. Той е разположен в югозападната част на страната в Рила планина, на територията на четири административни области и единадесет общини: Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Долна Баня, Самоков,Сапарева баня и Дупница. Паркът обхваща безлесната зона по билото на планината – 27 565,0 ха и лежащия под нея пояс от иглолистни и иглолистни-широколистни гори – 53 481,0 ха., съставляващи около 30% от целия масив на Рила планина.
Съгласно Закона за защитените територии, опазването на природното богатство на Национален парк „Рила” е възложено на Дирекция „Национален парк Рила”, пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Управленската дейност цели да опазва и поддържа биологичното разнообразие и защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и за екологосъобразен поминък на населението. Дейностите в парка се реализират на базата на приет от Министерския съвет на Р. България десетгодишен План за управление. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в него, кактро и на води и почви. Оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2 000 м., като сред тях се издига най-високия връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2 925 м). В резултат на ерозионната и акумулативна дейност на ледниците през кватернера, във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера - над 120 постоянни и 30 временни, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Големият брой глациални езера и постглациални форми на релефа определят специфичния алпийски ландшафт, характерен за парка. От тук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места.
Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила” са най-важния ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция. По билото на планината минава главния балкански вододел. Територията на НП „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са тези от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите определя важното място на парка като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Биологичното разнообразие на Национален парк „Рила“ е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени като застрашени и редки 98 вида, в червения списък на IUCN - 9 растителни вида, а 6 - в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Високата консервационна значимост на парка се определя от богатството на реликтните - 105 вида и ендемитите - 36 балкански, 18 български, като три от тях се срещат само в Рила – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен.
На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и над 250 вида гъби.
Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на врабчовата кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара.
Уникална е безгръбначна фауна. До сега са установени 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване. Национален парк „Рила” е значим природозащитен резервоар. В него се съхранява 38% от срещащите се в България растения, 80% от безгръбначните животни, 80 % от глациалната езерна флора и фауна и 20% от сухоземните гръбначни животни.