Резерватът “Парангалица” е най-старият горски резерват в България, той е зелената перла на Рила планина. На 30.06.1933 година в държавен вестник е публикувано Постановление № 8517 на Министерство на земеделието и държавните имоти, с което на основание чл. чл. 20, 25 и 26 от Закона за горите е обявена за строго охранителна държавна гора и горско пасище „Парангалица“ в землището на с. Бистрица, Горноджумайска околия с пространство 14924,4 дка. Резервата опазва уникалната смърчова гора и интересните тревисти растения в пасищата. С постановлението се забранява всякакво ползване, било от гората, било от пасището, било от дивеча, освен за научни цели и с предварително специално разрешение от министерство на земеделието и държавните имоти. По-късно със Заповед № 523 oт 09 юни 1987 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет е обявена буферна зона около резерват „Парангалица“. Това става само ден след обявяването на „Силкосия” в Странджа – първият резерват в България. Резерватът е създаден поради особено ценните и редки горско-дървесни видове, редки, характерни и интересни тревисти растения, които представляват особен интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологично гледище. Името на резервата е останало от минали времена и има гръцки произход. Думата “парангалос” на български означава “забранено”, “завардено”. Още по време на османското присъствие днешните гори на резервата са се ползвали главно за лов от най-близките и уважавани от султана служители и гости. Последния турски стопанин на „Парангалица“ е бил Гааза Мустафа паша. Едва през 1913 г. този красив оазис от природата на България, преминава към Княжество България. Стопанин му става Миле Георгиев от с. Годлево, който се е отличавал с особена предприемчивост. Той решил да построи чарк- дъскорезница, за да извлича неизчерпаемото му дървесно богатство. Това поголовно изсичане на гората развълнувало обществеността в цяла Благоевградска област и така недоволствот на хората попречило да бъде реализирана тази пагубна идея.
Резерватът е разположен в землището на с. Бистрица, Благоевградска област, на територията на Национален парк “Рила”. Заема част от Югозападния (Капатнишки) дял на Рила планина и най-високите части от водосбора на река Благоевградска Бистрица и левия й приток река Хайдушка. През територията му протичат левите притоци на р. Бистрица – р. Голяма Парангалица и р. Малка Парангалица. Южната граница на резервата минава по вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика (2484 м), Езерник (2485 м) и Парангалица (2419 м). Южната и източната граница на резервата образуват седловината Мечи проход (2485 м). Разположен при надморска височина между 1400 и 2480 м. Преобладава северно-северозападно изложение. По-голяма част от терена е силно пресечен. Билото е широко, върховете са заоблени, а ридовете мощни.
Резерватът обхваща склонове със северозападно изложение, на терен с денивелация около 1500 м. и се отличава със своеобразни геоложки, геоморфоложки, хидроклиматични и почвени условия, които са предпоставка за развитието на разнообразна растителна покривка. Резерватът има триъгълна форма, с обща площ 1 509 ха. Той е един от четирите резервата в Национален парк „Рила”.
От първи март 1977 година резервата е включен в листата на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. През лятото на 1979 година е основан биоекологичен стационар, извършващ наблюдения, свързани с изучаване параметрите на микроклимата в горските екосистеми.
Биологично разнообразие
В резерват „Парангалица” се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, чиято средна възраст е над 200 години. В резервата се съхранява една от най-величествената вековна иглолистна гора в България. При надморска височина между 1750 и 2000 м.н.в. са разположени чистите смърчови (75%) и смърчово-белмурови гори. Официално е признато, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърча в Европа. тези гори са истинска приказна феерия с провисналите като гирлянди тънки нишки на брадатия лишей и приземното срастване на някои дървета. Правите стройни стволове на смърча са увенчани на върха с пирамидални корони. Височината му обикновено е 30-40 м, но някои екземпляри се извисяват до от 55 до 62 метра. В "Парангалица" е измерен 350-годишен смърч, с височина 62 м - най-високото дърво в България и на Балканския полуостров.
По-ниските части на резервата са заети от вековни смесени гори от ела, бук и смърч. Над 2050 м е клековият пояс, а над него са високопланинските пасища. Горите създават благоприятни условия за развитието на различни растителни и животински организми – най-високите на Балканския полуостров.
В резерват „Парангалица“ са установени около 290 висши растения, срещащи се в иглолистните гори, в субалпийския и алпийския пояс. Сред тях има множество ендемити – български и балкански, както и видове включени в различни природозащитни списъци като рилската иглика, българският омайник, жълтия планински крем, черногорското прозорче, обикновената и златистата кандилка, планинския божур, жълтата и петниста тинтява и много други. По скалните зъбери цъфтят 12 вида каменоломки. За пейзажа в "Парангалица" са характерни ледниковите форми: циркуси, трогови доини, морени. Широко разпространени са и каменните сипеи. Тук се извисяват върхове Езерник, Равник, Голям Мечи връх, Парангалица.
В резерват „Парангалица” са съхранени типични местообитания обитавани от множество животински видове, защитени от закона или включени в Червената книга на България. В този божествен кът бродят кафява мечка, вълк, благороден елен, сърна, дива свиня, дива котка, златка. Горите се огласят го разнообразни птичи песни на черния, боров, качулат и дългоопашатия синигер, славей, черен кос. В горите живеят още различни видове кълвачи, черния, големия пъстър кълвач – санитарите на гората. Сред представители на ледниковите реликти са глухар, лещарката, пернатонога и врабчова кукумявка. В реките на резервата се среща характерния за бързотечащите бистри и студени води представител на рибите – балканската пъстърва.
В "Парангалица" по долините на реките Голяма и Малка Парангалица се намират една най-големите популации на рилската иглика - рилски ендемит и глациален реликт. Наричат я още божествената иглика, заради способността й да оцелява по време на замръзването на планинаната през Вюрм. С цел опазване на уникалните пейзажи, земни форми и голямото видово биоразнообразие в резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на невероятно красивата му природа.